Архив ИНТЕРВЮТА ОТ,ЗА И ОКОЛО МАЙКЪЛ

преди 3 мес.
mah00

От въпросник тип „лексикон”


Какво правиш през свободното си време? – Чета, мисля, пиша песни.
Кой е любимият ти спорт? – Плуване
Имаш ли желание да се ожениш/омъжиш? – В по-късната част от живота ми.
За какво момиче/момче би искал да се ожениш/омъжиш? – Добро.
Колко деца би искал да имаш? – 20. Осиновени. От всички раси.
Опиши накратко представата си за момичето(момчето)-мечта. – Красива във всяко едно отношение.
Какъв тип хора не харесваш? – Nasty (от речника - противен, отвратителен, неприятен, гаден, лош, неприличен, злобен, нецензурен)
Какво би направил, ако някой ти даде един милион долара? – Ще ги инвестирам.
Коя е най-голямата тръпка в живота ти? – Да открия/постигна онова, което съм търсил.
Кой е допринесъл най-много за кариерата ти? – Баща ми, личният ми опит.
От всички изпълнители, с които си работил, на кого се възхищаваш най-много? – Фред Астер, Стиви Уондър.
Какво най-много харесваш във връзка с работата ти? – Че научавам нови неща.
Какво най-много не харесваш във връзка с работата ти? – Споровете.
Какво според теб е най-ценното притежание? – Дете. Мъдрост.
Кой е любимият ти актьор? – Хестън, Брандо, Брус Дърн
Коя е любимата ти актриса? – Гарланд, Бет Дейвис
Имаш ли прякор и как се сдоби с него? – Нос. (и после, задраскано – „негър”)
За какво мечтаеш? – За бъдещето.

преди 3 мес.
sgv1

Разказ на един от шофьорите на Майкъл

РАЗКАЗ НА ЕДИН ОТ ШОФЬОРИТЕ НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН


Р.S. Може би сте чели това...но е хубаво да си го приомни ...

. . . . . . . . .
"През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира.Майкъл монго търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата.Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви каза, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата.Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…"
. . . . . . . . .

С ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО ОЩЕ ВЕДНЪЖ ИСКАМ ДА ПОМОЛЯ ДА ВНИКНЕМ В СЪЩИНСКОТО,ЧОВЕШКО ОТНОШЕНИЕ НА МАЙКЪЛ КЪМ СВЕТЪТ ОКОЛО НЕГО...И НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ СМЕ ПОЧИТАТЕЛИ НА ЕДИН ИСКЛЮЧИТЕЛНО ДОБЪР,ОБИКНОВЕН И ИСТИНСКИ ЧОВЕК,КОЙТО ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО Е И УЖАСНО ТАЛАНТЛИВ И ЩЕ СИ ОСТАНЕ ЕДИНСТВЕН...

преди 3 мес.
mah00

Интервю с Рушка Бергман

Последната вечеря с Майкъл Джаксън

Известната стилистка, родена в Таков е жената омагюсала Стивън Спилбърг, Никол Кидман и Хилари Клинтън, а в продължение на 2 год.и половина е неразделна с Краля на Попа- Майкъл Джаксън. Тя споделя, че Майкъл винаги ще остане в сърцето и.
Майкъл не беше егоист, той даваше любовта си на целия свят, но никой не призна това преди да си отиде. Майкъл не беше откачалка, въпреки,че много лъжи се изписаха по негов адрес. Хората не го разбират така както не са разбирали Бетховен или Моцарт, но времето доказа, че те са музикални гении. Джаксън беше невероятен творец. Той живееше в своя си свят със своята музика. Щастлива съм, че бяха негова приятелка, че ме избра от толкова много кандидати да бъда негова стилистка, споделя Рушка.
Въпреки, че е работила с много известни звезди като Хилари Клинтън, Бьорк, Синди Крофорд, Никол Кидман, Гуинет Полтроу, Рушка споделя, че Майкъл е най-благородния и изтънчен човек, когото е срещала.
„Работих за италианското списание ‘L’Uomo Vogue’, когато решихме да изберем световно известна звезда за фото сесия за корица. Предложих Майкъл и му писах за това. Бях на театър, когато три седмици по-късно ми се обади неговият адвокат. Направо се стъписах. Помислих си, че нещо съм объркала и затова ми се обаджа адвоката му. Започнах да се извинявам. Тогава адвоката ми каза, че Майкъл е съгласен да снимаме фотосесия с него. Помолих го да повтори, имах чувството, че ще припадна! Обадих се на главния редактор и съобщих новината.”
Според Рушка подготовката за тази фото сесия била най-трудоемката от всички, които е правила!
„Работех със хиляди момичета и накрая избрахме 6 от тях. Явно Майкъл беше очарован от видяното, защото накрая извика „Момичета, вие сте божествени!” От тук започват 5 месеца усилена работа.
Въпреки,че е суперзвезда, Майкъл никога не се е държал като такава. Той бил голям професионалист, знаел, че се работи с най-добрите стилисти, гримюри и фотографи и никога не ги е подценявал.
На снимките имаше поне сто човека. Пуснахме албума му Тhriller, той мигновено застана пред камерата и започна да танцува. След няколко минути всички плачехме. Той излъчваше такава енергия, че си мислех че е от друга планета!
Майкъл имал подобни впечатления и от Рушка. Бил очарован от това колко любов влага в работата си. Постепенно се превърнали в приятели. Той обичал характера и и най-вече честността и.
Промяната в стила на Майкъл в последните години е доста драстична и това се забелязва от световните медии. Всеки се питал кой стои зад новата визия на поп иконата. Тайното му оръжие, естествено било- Рушка Бергман.
„Той се доверяваше на вкуса ми и ми казваше никога да не се отказвам, защото съм най-интересния човек, когото е срещал. По-късно ми каза, че когато съм се появила на вратата му във Вегас, можел да усети моето средиземноморско ухание.”
На връх Нова Година телефона ми звънна. Вдигнах го и чух някой да пее опера. Тотално се обърках. Попитах кой е, а Майкъл ми каза „Кой си мислиш че е?!” Той беше много срамежлив и нежен.
Още от първата им среща Рушка била убедена, че пред нея стои истински гений. След като се срещнали във Вегас, целият и свят се променя. Вървяла по улицата и изведнъж всички хора сравнени с Майкъл изглеждали толкова обикновени.
„Колкото повече го гледах, толкова повече го заобичвах!” От него се излъчваше магия. Няма човек на света с такава външна и вътрешна красота. Никой от известните личности не притежава такава харизма. Не мога да повярвам, че е мъртъв! Как да го повярвам като последните месеци така усилено работихме. Имах готови идеи за концертите, щеше да бъде истинско зрелище!”
Според списание Форбс, Джаксън е щял да получи 2.5 билиона долара от концертите, но това ни най-малко го вълнувало. Около него винаги имало поне 30 човека, които да се грижат за всичко и 11 адвоката.Живеел в пълна изолация. Винаги когато Рушка отивала в ЛА, Мйакъл я извеждал на вечеря.
„Прозореца на лимозината се сваля и Майкъл, охраняван от 6 бодигарда ми маха с ръка. Обичахме се и се уважавахме. Харесваше всички мои дрехи и искаше да носи същите. „
Когато бяхме на вечеря само преди месец, Майкъл ме попита „Знаеш ли, защо обичам да работя с теб?Никога не ме питаш за пари и никога не сме говорили за споразумения. Ти ми се доверяваш и аз ти вярвам. Смених 6 мениджъра за 2 години. Ти си единствения човек който стои до мен. Всеки идва и си отива, а ти, мила моя, ще си с мен за винаги.”
Последния път когато го видяла било две седмици преди смъртта му. Гостувала му в продължение на 5 дни.
„Той беше много красив. Не изглеждаше депресиран или тъжен. Все едно няма никакви грижи. Потанцувахме малко. Беше толкова мил и нежен, толотата му ме порази.
„Знам, че късметът беше на моя страна, за това, че бях толкова близо до него, видях истинския Майкъл. Ние се разбирахме чудесно. Тъжно ми е, че медиите бяха толкова несправедливи спрямо него. Не беше болен от рак, носа не му падаше, всичко това е лъжа!Поп иконата вече е ангел, но музиката му ще живее вечно!”

преди 3 мес.
mah00

Michael: Всяко интервю, което съм давал досега, е било по принуда. Но вие, почитателите ми, сте толкова мили с мен и това е единствената причина, поради която се съгласих да направя това.

Question: Кои са (някои от) нещата, които те ядосват?

Michael: Вярвам в съвършенството и се опитвам да го постигам във всичко, което правя. Като че ли никога не успяваме да го достигнем съвсем, но аз вярвам в перфектното изпълнение. И когато не получим поне 99.9%, много се ядосвам. Ето това ме ядосва.

Question: Ще правиш ли още видеоклипове към песни от албума HIStory?

Michael: Ще има още много (видеоклипове) от HIStory. Подготвяме Ghosts (късометражен филм), това е голям проект, освен това Stranger in Moscow, и ще има и още, и още. Достигнахме до 28 милиона (продадени) копия, въпреки лъжите, които пресата продължава да разпространява – ужасни са. Не четете таблоидите – такова трябва да е отношението ви (на почитателите). Не четете истории, които не са верни. Те пишат тези истории, за да ви подвеждат, а вие им пълните джобовете с пари. Това не е вярно, не го четете, това е боклук, пълни глупости. Вярвайте на онова, което аз ви казвам.

Question: Защо носиш копринена маска напоследък?

Michael: Защото с течение на времето състоянието на кожата ми се влошава. Много ми е неприятно да го кажа. Страдам от витилиго и съм тотално алергичен към слънцето. Дори не бива да се показвам навън. Даже ако съм на сянка, слънчевите лъчи могат да унищожат кожата ми.

Question: Има ли такива песни, които си издал, но ти се иска да не си го правил?

Michael: Не се сещам за такива. За някои от Мотаун песните, от по-ранния период, помня, че се ядосвах на авторите им, защото аз исках да ги изпея по един начин, а те настояваха да ги изпея по друг. Обаждах се на Бери Горди, собственик на компанията, и той им казваше: „Вижте какво, оставете Майкъл да прави каквото иска, сигурен съм, че е прав”.

Question: Отношенията между звездите на Мотаун конкурентни ли бяха или приятелски?

Michael: Много приятелски. Марвин Гей идваше вкъщи поне два пъти седмично и играехме баскетбол с братята ми. Стиви Уондър идваше на събирания и партита, аз ходех в къщата на Supreme's, а Даяна Рос канеше момичетата у тях и всички бяхме като едно щастливо семейство. Имахме бейзболен отбор и играехме един срещу друг, аз всъщност бях много малък, но те ми позволяваха да участвам. Бяхме наистина като едно щастливо семейство и всички много ми липсват – дори the Temptations, те идваха вкъщи непрекъснато.

Question: Смяташ ли да презапишеш специалното телевизионно предаване за HBO, което отмени миналата година и ако да, кога?

Michael: Да, планираме да направим това в Южна Африка.

Question: Страхувал ли си се някога да излезеш на сцената?

Michael: Не. Не помня някога да съм се страхувал да изляза на сцената. По-удобно се чувствам на сцената, отколкото да давам това интервю точно в този момент!

Question: Ще правиш ли някакви концерти тук, в Съединените щати?

Michael: Имам такова желание – планираме го за следващата година.

Question: Имаш ли планове отново да работиш някога с Куинси Джоунс?

Michael: С огромно удоволствие бих работил отново с Куинси. Вратите винаги са отворени. С него сме в много приятелски отношения. Но аз просто обичам предизвикателствата, обичам да правя различни неща, да експериментирам. Той е прекрасен човек и аз много го обичам.

Question: Ако можеше да прекараш един ден в пълна анонимност, къде би отишъл и какво би правил?

Michael: Вероятно щях да отида в Невърленд или на някой самотен остров. Какво бих правил? Сигурно бих писал музика, бих създавал музика, или бих поставил пиеса, нещо такова – нещо творческо. Аз никога не спирам да работя.

Question: Истинската Били Джийн знае ли за песента и ако отговорът е да, каква е била реакцията й?

Michael: Има момиче, което се казва Били Джийн, но песента не е за тази Били Джийн. Били Джийн е по-скоро анонимен персонаж. Тя олицетворява много момичета, които – наричаха ги ‘групита’ през 60-те – които се навъртат около вратите зад кулисите и искат да се сближат с всяка група, която идва в града им. Написах я покрай личния си опит и онова, на което съм ставал свидетел покрай братята си. Наоколо се навъртаха доста „Били Джийн”. Всяка от тях твърдеше, че някой от братята ми е баща на сина й.

Question: Кои твои песни са автобиографични?

Michael: Stranger in Moscow, Heal the World, We Are The World, I'll Be There. Tози тип песни.

Question: Какво те вдъхнови да напишеш песента Stranger in Moscow?

Michael: Написах я в Москва. Текстът е напълно биографичен. Когато чуеш „Изоставен тук, в славата ми … Армагедон в главата ми (ума ми)” – по това време, на последното ми турне, когато бяхме в Москва, точно така се чувствах, наистина. Песента просто сама се създаде. Падна готова в скута ми, защото точно така се чувствах по онова време. Бях съвсем сам в хотела, навън валеше и аз просто започнах да я пиша.

ДК: Майкъл, говорят, че много обичаш животните, това истина ли е?
MJ: Това е самата истина. Когато ние ходехме на турне в миналото, бяхме в различни страни, различни държави и съм бил в различни зоопаркове по целият свят, виждал съм различни животни. Обичам да общувам с тях, с тях ми е по-лесно отколкото....
ДК: Отколкото с хората?
MJ: Да.
ДК: А вярно ли е, че в дома си имаш зоопарк?
MJ: Е, не бих казал чак зоопарк, имам няколко животни и продължавам да събирам.
ДК: Какви са тези животни?
MJ: Какво имам ли? Е, имам лама, това е много красиво животно, високо е колкото мен и е родом от Перу, Южна Америка. Да. ( Смее се) Той живееше в цирка, казва се Луи и е много мил, обича хората и прави всякакви номера. Имам муфлон, той изглежда точно, като овца, много хора мислят, че е овца, но не е така. Той също е живял в цирка, те са израснали заедно. Казва се Мистър Типс. Имам и почти шест футова боа-констриктор, който се казва Мускул и го взимам с мен в студиото. Даяна Рос видя веднъж, как си сменя кожата, как я сваля,знаете. Беше страхотно. Тя много се страхуваше от него, но после започна да и харесва. И....
ДК: Тя пипа ли го?
MJ: Да.
ДК: Вярно ли?
MJ: Да. Имам също и два елена ,които се казват Принц и Принцеса. Те са много мили, северноамерикански белоопашати елени. И...Отгледах ги от малки със шишета мляко. Те са много мили. Имам и няколко различни видове птици и всякакви такива...
ДК: Имаш ли любимци?
MJ: Любими животни ли? Ммм...възможно е да са Луи и Принца с Принцесата.
ДК: Добре. Смятан си за изпълнител номер едно на планетата. В какво е твоята тайна, Майкъл?
MJ: Ммм...Просто...да обичаш това, което правиш, да говориш със сърцето си, да бъдеш честен. (Смее се) Не мога да ви назова специална формула за това, това просто...искам да направя нещо извънредно, нали знаеш и го правя. (Смее се)
ДК: И аз смятам, че да обичаш работата си е много важно.
MJ: О, да, много е важно. Имам предвид...нищо не може да се сравни с написването на песен, която много харесваш, като "Billie Jean”, "Beat it”, "Starting something”, такива неща. Чувстваш се сякаш си получил велика награда, знаете, когато ги създаваш. Аз много сериозно работих над тях.
ДК: Мисля, че говориш за честност, но не само за честност в ежедневието, а за честност в музиката, за истинският израз на себе си, когато правиш албум.
MJ: Да.
ДК: Твоите слушатели, чакат нещо ново и завладяващо всеки път, когато пускаш албум. С времето става ли по-трудно или е по-лесно да съответстваш на тези стандарти?
MJ: Става по-трудно. Защото не е важно какво правиш, ти се сравняваш с предишната си работа и всички очакват нещо повече, също като в киното. Когато отиваш да гледаш „Междузвездни войни”, очакваш повече от „Империята отвръща на удара” и от „Джедая”, също очакваш повече...Винаги се стремиш да надскочиш себе си. Същото е, като с Bee Gees и тяхната "Saturday Night Fever”, когато по-късно излезе "Spirits Having Flown”, много е трудно, знаете...Но аз вярвам в това, че може да се направи по-добре. Ти растеш и си длъжен да ставаш по-добър. Именно така – аз ставам по-възрастен и ставам по-добър.
ДК: Стараеш се да надскочиш себе си в своите албуми – доколко това е уморително морално и физически?
MJ: Не, това не е изпитание. Това е забавно. То е като голяма, е, не бих го нарекъл „игра”, но е това...Изпитвам огромно удоволствие, да го правя. Да работиш това, което обичаш да правиш – ето това е истинското удоволствие. Много хора ненавиждат работата си, казват, че е ужасна, а аз получавам пари за това, което обичам да правя и това е страхотно, прекарвам си времето страхотно.
ДК: Ти твърдиш, че се чувстваш много по-удобно, когато си на сцената, отколкото на всяко друго място. Какво правиш щом слезеш от сцената?
MJ: Мечтая за сцената. (Смее се) Играя си с моите животни, такива неща...Аз не излизам никъде. Няма да ме видите в дискотека или нощен клуб, тоест, там е много весело, ако на вас това ви харесва, но когато аз отивам някъде, това се превръща в работа вместо удоволствие. Те обявяват по високоговорителя, че съм там, пускат моята музика и започвам да давам автографи, и...
ДК: И ти си отново на сцената.
MJ: Ми, да. Не мога просто да се забавлявам. Било е и да се маскирам, правя нещо такова, но и то не сработва. Знаете,че всичко това е нормално, не съм против. (Смее се)
ДК: Аз за да се отпусна чета или слушам любима музика. Да тебе това са животните, както сам каза, но има ли и още нещо?
MJ: Да, животните. Или общуването с деца,които много обичам, обичам децата. Играя с тях, плувам или нещо от сорта...
ДК: Ти си в музикалният бизнес от пет-шест годишен. Как мислиш, какъв ли би бил животът ти, ако нямаше таланта да пееш?
MJ: (Пауза) Господи, аз дори не мога да си представя това...Аз...нямам понятие. Какво бих правил...Това изглежда е единственото правилно, аз съм тук за да правя това, и...ммм...това е съдържанието на живота ми – да правя това, което правя и влагам цялата си душа в него. Правя всичко, което мога, защото обичам хората и обичам да ги правя щастливи. Нищо не може да се сравни с това, когато твоята плоча става номер едно – не заради суетата, аз мразя суетата – но знам, че хората я купуват, тя им се харесва, носи им радост, това е така прекрасно. И съм благодарен на всички тези хора, които....Искам да кажа, че мога да направя прекрасна музика, но тя включва участието на повече хора, занимаващи се с турнета, диджеи, продуценти, различни хора, които са се постарали за това и аз съм благодарен.
ДК: Ти би ли могъл да кажеш, че Майкъл Джаксън на 60 години, все още ще е на сцената?
MJ: (Пауза, после неуверено) Да...Може би ще пиша за филми, възможно е да бъда режисьор, нещо такова, но все още ще работя. Или ще съм зад сцена – да помагам на други хора да се развиват, да им показвам посоката в която да се движат.
ДК: Във връзка с твоите успехи в шоу бизнеса, ти си казвал, че си изгубил личния си живот. Какво правиш, когато ти се приисква да излезеш някъде? Или изобщо не излизаш? Всички тези хора, които те снимат, молят за автографи – намери ли начин да се справиш с това, за да запазиш личния си живот извън дома?
MJ: Ммм...Най-добрия личен живот е вътре в нас, това е да си независим у дома, защото всичко, което искам да правя е тук. Тук мога да правя всичко, което поискам. Тук съм свободен. Когато излизам някъде, това е....това е нещо, което винаги е свързано с много автографи, хора...Но аз не съм против да давам автографи, весело е, това е...Е, знаете, част от моята работа, от това, което правя.
ДК: Ти не мислиш ли за това, да се отдръпнеш за няколко години или година само, да живееш за себе си, да дадеш възможност за малко време без Майкъл Джаксън, без плочи, филми или каквото и да било свързано с шоу бизнеса. Би ли могъл да направиш така?
MJ: Не бих могъл така, ако дори само за седмица се отдръпна, бих чувствал, че изоставам от живота. Аз...аз обичам да съм активен, обичам творчеството, постоянно съм зает с някакви песни, с различни идеи, търся това, което ще е интересно в бъдеще, звукът на утрешният ден. Музиката непрекъснато се променя, минута след минута и е много важно да не ставаш „стара шапка” – вие знаете този израз.
ДК: Да. Но твоите записи, тези, които вече се счетат за класика, те някога ще станат ли „стара шапка”?
MJ: Не, защото според мен, великите мелодии не остаряват. Най-важното нещо – това е хубавата мелодия, както в някои от старите песни на „Motown”, песните на Бийтълс, те просто са феноменални и никога не остаряват. Но звука на тази музика може да остарее, звукът на инструментите. През шейсетте е имало много електро китари, акустични китари, а сега всичко се прави на компютър и синтезаторния звук напълно зае тяхното място. Звукът сега е друг, но мелодията остава, дори ако музиката се променя.
ДК: Да, разбирам за какво говориш. Ти каза, че обичаш децата и с радост говориш за тях. Не се ли каниш да се ожениш? И може би да имаш деца? Какво ще кажете за това?
MJ: Понятие си нямам. (Смее се) Понятие нямам, ок?
ДК: Добре. Ами, още не е късно. В "TV Special” ти каза, че искаш да направиш нещо за телевизията.
MJ: Ммм...За сега нищо...Имам всякакви предложения да правя специални филми, мой собствен сериал, „пилоти” към мулти сериал, всякакви такива неща и се каня в момента да участвам в създаването на кино филм. Това много ме интересува.
ДК: Какъв филм?
MJ: Това е нещо специално, завладяващо...Нещо такова, каквото зрителите до сега не са виждали. Подобно на това, което бяха „Междузвездни войни” за цялата кино индустрия – съвършено различен поглед, съвършено нов подход, към създаването на филм. Същества, които се движат, космос...Това е движение в съвсем нова посока.
ДК: „Междузвездни войни”, един от любимите ти филми ли е?
MJ: Да. И „Извънземното”.
ДК: „Извънземното”?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Добре. И Ти, позвъни на Майкъл. (Има предвид фразата на извънземното от филма, което повтаря „ И Ти се обажда в къщи”, мечтаейки да се свържи със своята планета).
MJ: Да. (Смее се) Смятам, че Стивън Спилбърг е незаменим човек.
ДК: Твоето творчество се разпространява върху всички аспекти на живота ти, ти правиш музика за бъдещето, наистина гледаш в бъдещето, правиш планове и дори в киното искаш да направиш нещо, което не е било. Опитвам се да си представя за филма, какъв би бил – не знам. Не би ли могъл нещо да разкажеш нещо първо на мен за този филм?
MJ: Много бих искал да го направя. Предложиха ми много сценарии от момента в който се снимах в "The WIZ”, различни сценарии. А знаете, че в кинематографията е много важно да направите правилния избор, да избереш това, което ти подхожда, и....На мен много ми харесва да изненадвам публиката, да правя нещо, което никой не е очаквал, и има няколко проекта от които се интересувам, но за сега не мога да разказвам за тях, защото ми се иска отново да изненадам хората. (Смее се)
ДК: Е, съвсем, съвсем малко ми позволи да погледна, само с едното око.
MJ: Това ще бъде...проект за бъдещето и...нещо много особено, това е всичко, което мога да кажа.
ДК: Добре. Значи за Майкъл Джаксън главното е да продължава да прави, нещо особено.
MJ: Да.
ДК: Ти каза, че "Eagles” е твоята любима група. Вярно ли е, че техния „Хотел Калифорния” ти е дал вдъхновение за твоята "Heartbreak Hotel” или „Трилър”?
MJ: Не, "Heartbreak Hotel”, даде идея на Rod Temperton за „Трилър”, той ми разказа, колко му харесва "Heartbreak Hotel”, с всичките тия звукове, шумове, спец ефекти. Аз се стараех да направя крачка в бъдещето, правейки "Heartbreak Hotel”, да направя нещо специално. Да изразя драмата с помощта на звуковите ефекти в музиката. И се получи. Сега много хора правят тези неща «Пинк Флойд» или самия Rod Temperton с „Трилър”. И още много хора използват тези звукове в записите, разни спец ефекти и това е хубаво.
ДК: Тоест, това е било нещо, като „пилот”, като прототип на това, което се случва сега.
MJ: Да.
ДК: Ще се състои ли турнето на The Jacksons заедно с Джърмейн и Джанет?
MJ: Е, ние...Възможно е, някъде тази есен...Ние още нищо не сме определили, в нищо не сме уверени. Колкото се отнася до Джанет и Дърмейн, още не сме говорили за това. За Джърмейн имаше разговор, но това ще бъде изненада, ако всичко се получи, още не бива да казвам „да” или „не”, защото понякога той е непредсказуем. Той може да каже: „Реших да отида да си почина някъде”, защото той....(Смее се) Той много бързо премисля. Последния път чух, че ще пътува към остров, който се кани да купи, а той замина на друго място, тъй че той през цялото време премисля и аз не мога да отговоря за него.
ДК: Всички тези награди, златни и платинени плочи до този момент, вълнуват и вдъхновяват ли Майкъл Джаксън да продължи да работи?
MJ: Да, това винаги ме вълнува, златните и платинени плочи, важното е да не го приемам твърде сериозно, и...не...да не се вторачвам в миналото. Може да затънеш в своите...своите достижения и вместо да продължиш да вършиш добра работа, да мислиш за вече направеното...В това лесно можеш да се изгубиш. И понякога, моите записи стават златни и платинени, но аз се старая да не възприемам твърде сериозно това, защото има още толкова много, което съм длъжен да направя и не мога да забравя това.
ДК: Но колко е трудно да се забрави това, че си супер звезда? Та твоето име е в устата на всички, всички те познават, както и сам каза не можеш да излезеш никъде и всички познават Майкъл Джаксън. Трудно ли е да не се приемаш на сериозно?
MJ: Ммм...Не, това е просто за мен, защото за много от нещата не се замислям...Аз...в повечето време виждам себе си...такъв, както вие, като хората в тази стая, аз съм същия човек, както и вие, с нищо не съм по-добър отколкото вие. Може да имам определен талант в изкуството да напишеш песен , в танците, във всичко това, което касае шоу бизнеса, но като човек съм същия, като вас.
ДК: Като всички?
MJ: Да. За мен е неправилно да мисля, че съм по-добър от вас или да съм самовлюбен „да ходя по въздуха”, защото има много хора в моята работа, които се държат така и много от тези хора, те...те се провалят. Това е истина, защото те започват да се отнасят лошо с хората до тях, забравят от къде са дошли, забравят тези, които им помагат да станат това, което са. А това е много важно, за това аз съм благодарен на всички, благодаря на всеки.
ДК: На практика ти се защитаваш от провал, стараейки се да бъдеш обикновен човек.
MJ: Да. Аз не вярвам в провала. Дори не мисля за това. Тази дума дори не съществува в моят речник – провал. Не вярвам в това.
ДК: Това част от твоето възпитание ли е – да бъдеш целеустремен, да не вярваш, дори да не произнасяш думата „провал”? На това майка ти и баща ти ли те научиха?
MJ: Те ме научиха на много, моите баща и майка. Как да работа, да бъда решителен, да правя това и онова. Но това е просто онова в което вярвам.
ДК: Добре. Ние казахме, че ти си от пет-шест годишен в шоу бизнеса. Не ти ли се иска понякога да се върнеш в детството, за да те третират различно? Защото ти като цяло си пропуснал своето детство и не ти ли се струва, че те бутнаха в света на възрастните?
MJ: Ммм...(Пауза) Е, това беше не както при другите – да стоиш на сцена, да пътуваш на турнета...Това не прилича на обикновеният детски живот. То наистина е друго, имам предвид...Харесваше ми да правя това, защото нямах родители- артисти, които ме насилваха да правя това...Ако беше така, навярно вече щях да съм свършил с предозиране или нещо подобно...(Смее се) Но на мен това ми харесваше, обичам го, нищо не може да се сравни с това да стоиш на сцената, това не се описва с думи, когато светлината падне върху теб, чувстваш определено настроение и...аз просто не обичам да си тръгвам от сцената. (Смее се)
ДК: И можеш 24 часа да стоиш на сцената?
MJ: Да.
ДК: И не би съжалявал за....
MJ: Нито за минута. Нито за минута.
ДК: Ти беше поканен за ролята на Питър Пан. Как вървят нещата по проекта на този филм?
MJ: Той в момента е в развитие. Заинтересован съм към този проект. Няколко човека ми предложиха да направя филм. Аз още не съм казал „ да” и още не съм видял сценария, така, че те продължават работа, а аз продължавам да чакам.
ДК: Добре. Но ти ще ми кажеш, нали?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Аз те считам за настоящ гений на черната музика. Каквото и да е било, сега ти представяш себе си с нещо много по-голямо. Трудно ли ти е със своите изпълнения да се обръщаш едновременно към черната и бялата аудитория? Искам да кажа, замисляш ли се изобщо по този въпрос?
MJ: Не. Аз...аз не мисля за цветовете и расите. Не мисля, когато пиша песен „тази е за чернокожи, а тази за бели”. Просто ги пиша и ги пускам. На мен ми влияе, това, което чувам. От момента, когато бях малък до този момент. Това е общото влияние на цялата музика с която съм израснал. И не мисля за цветовете на кожата, защото не вярвам в това. Наистина не вярвам.
ДК: Значи казваш, че музиката е „отвъд цветовете”?
MJ: Да, тя е отвъд цветовете, тя е за всички. За целия свят...за обща радост.
ДК: Майкъл, като изпълнител и супер звезда ти винаги си в центъра на вниманието. Трудно ли е да останеш чернокож – не на музикално ниво, а на личното ниво на Майкъл Джаксън, трудно ли е да поглеждаш назад и да помниш корените си?
MJ: Не, изобщо не е трудно. Достатъчно е да се погледна в огледалото. Това е всичко, което трябва да направя. Или да погледна ръцете си.
ДК: Добре. Ако в момента имаш възможност да кажеш нещо, което искаш да кажеш на своите фенове, какво би им казал?
MJ: Бих искал да им кажа...Всичко, което мога да кажа е – благодаря ви и аз ви обичам.
Това беше Майкъл Джаксън и вие слушахте.............

e]]Списание TV GUIDE от ноември 2001г
Мъжът в огледалото
Автори: Мери Мърфи и Дженифър Греъм

Ако сте били в шоу бизнеса 35 години и ако сте били в по-голямата част от това време легенда – вие знаете как да направите впечатление с появата си. В крайна сметка и Майкъл Джексън знае как да направи това.
За краля на поп музиката не може да се каже, че той просто пристига някъде и неговата поява в шикозните апартаменти на някой хотел в Бевърли Хилз не е изключение. Той закъснява с два часа. Преди него влиза бодигарда му, който от съображения за сигурност проверява всичко, включително шкафовете и тоалетната, поглежда зад пердетата. После намалява светлината. Когато в крайна сметка вратите се отварят в стаята връхлита не Майкъл Джексън, а две деца: четири годишният Принс , момченце със светли коси и тригодишната Парис, с тъмни къдрици, стигащи до раменете. След тях влиза и баща им.Този образ можете да видите навсякъде – фино лице и очи приличащи на очите на елен, гледат ни от щандовете на всички супермаркети и този образ е уникален. Джексън е слаб, облечен в синя риза във военен стил и в своята запазена марка – скъсени панталони с бели чорапи. Неговият известен нос е скрит зад маска. „Това е превантивно” – казва с тих, но доброжелателен глас – „ против алергия”. Децата играят на пода в краката му, а той разказва за своя живот, вежливо и сдържано с удивително самообладание. Понякога с възмущение говори за пресата, но умее и да се надсмива над себе си и това е невероятно удивителен факт в отношенията с Майкъл Джексън. В някои моменти той се превива от смях при мисълта, че на концертите му жените припадат, като го видят. За своите 43 години, Джексън се намира на кръстопът в своята кариера, искаш колкото се може по-бързо да се превърне от икона на 80-те години в един художник на съвременната поп сцена. Неговите първи крачки по новия път към върха станаха два концерта неотдавна в Медисън Скуеър Гардън, неговата първа публична изява в Америка за последните 20 години. Те бяха монтирани в двучасово телевизионно шоу под името «Michael Jackson: 30th Anniversary Celebration», което ще бъде излъчено във вторник на 13 ноември. Той с вълнение очаква реакциите за своя нов албум “Invincible”. Освен това той направи в качеството си на автор и продуцент песен , подобна на “We Are The World”, която се казва “What More Can I Give”, средствата от нейната продажба ще постъпят във фонд за помощ на жертвите от терористичните атаки от 11 септември. Също така той се появи в малка роля в продължението на филма „ Мъже в черно”, който ще излезе на екран през лятото догодина. И накрая, това е Майкъл Джексън – това е баща и човек, дълбоко привързан към своите деца, своето детство ни направи най-дълбоко впечатление.

TVG: Това телевизионно шоу отбелязва вашата дълга кариера. Помните ли кога за първи път се качихте на сцена?
MJ: Бях на 5 години. На един училищен концерт. Бяхме облечени в черни панталони и бели ризи. Помня как обявиха: „ А сега малкият Майкъл Джексън ще изпее песента „Climb Every Mountain’”. Аплодираха ме най-силно от всички. Когато се върнах на мястото си, баща ми и майка ми плачеха. Те ми казаха: „ Не можем да повярваме, колко красиво пееш”. Това е първия път, който помня.
TVG: Вие рядко правите подобни програми за телевизията.
MJ: Аз много пъти съм отказвал да правя това, защото не обичам да се показвам по телевизията. Неловко ми е. Аз излизам на сцената ,но никога не гледам изпълнението си по рано от година-две след това , защото винаги се разочаровам от това, което съм направил.
TVG: В концертите заснети в това шоу е пълно със звезди. Това е малко вероятно да ви разочарова.
MJ:Второто шоу беше чудесно. Първото направо ужасно, заради технически проблеми и дълги паузи между изпълненията. Беше трудно. На зрителите им се наложи да чакат, и чакат, и чакат.
TVG: Какво чувствате, когато танцувате на сцената?
MJ: Аз съм ритъма. Аз съм палитра. Просто се подчинявам на момента. Така и трябва да бъде, защото ако почнеш да се замисляш ще се провалиш. Същността на изпълнението не е в това, което мислиш, а в това, което чувстваш.
TVG: Планирате ли танца?
MJ: Някои движение, които правим заедно с моите братя. Но когато съм сам на сцената импровизирам. Никога нищо не се планира. Днес във всички танцови школи учат децата да броят, а това е абсолютно неправилно.
TVG: Какво мислите за съвременните поп групи, например, като N’Sync? Те подражават ли ви?
MJ: Струва ми се, че те са много добри изпълнители. Аз добре ги познавам. Понякога се виждаме с тях играем и се смеем. Аз нямам нищо против, че те ми подражават. Това е комплимент. Всеки, който започва, търси някой за образец. За мен това бяха, Джеймс Браун, Сами Дейвис младши, Джаки Уилсън, Фред Астер, Джийн Кели.
TVG: В концерта участва и Марлон Брандо. Как се случи това?
MJ: Брандо е мой добър приятел. Познавам го от почти 20 години. Той често ми гостува. Харесва му да играе с моите деца. Аз играя с внуците му, и ни харесва да гледаме кино.
TVG: С кой още изкарвате си времето си?
MJ: Елизабет Тейлър, Брандо, Грегори Пек, те са мои близки приятели. Мойте приятели са или много по-големи от мен или много по-малки. Никога не съм имал приятелски отношения с човек на моята възраст. Струва ми се, че това е така, защото цял живот се представях по нощните клубове, от 5 годишен. Виждал съм, как хората се напиват и се бият, беше отвратително. Когато сега ми казват: „Хайде да отидем на клуб”, аз отговарям: „ За нищо на света”. Ако аз отида, за мен парти няма да има – само много фотографи и автографи.
TVG: Така ли беше и на партито след концерта?
MJ: Тогава беше още по-лошо – тогава не можех да дишам, защото около мен, в кръг се тълпяха много хора.
TVG: И вие припаднахте?
MJ: Това са клюки. Жажда за сензации. Пресата го измисли това. Както обикновено. На тях много им харесва да правят това с мен.
TVG: Тогава какво се случи?
MJ: Нищо. Не съм припадал. Дори не съм бил близо до това да се случи. Пресата постъпва така от много време и това е отвратително.( Меко се обръща към Парис, която скача около стола: „ Парис не шуми. Не бива – не, не чукай по стола. Журналистите записват на касета.”)
TVG: Лайза Минели също пя на единия концерт. Изглежда сте доста близки.
MJ: Говоря с нея всяка седмица. Ние сме от една планета с нея.
TVG: каква е тази планета?
MJ: Тя се казва Причудливата Аномалия в Океана на Космоса ( смее се) . (Майкъл цитира собственото си стихотворение „ Планета Земя” от неговата книга “Dancing The Dream”. Господи, не мога да и дам име. Някъде извън предела на нашата слънчева система, смятам аз. Но това е истината и трябва да се отнасяме към нея сериозно: сред хората, които са били деца звезди има много общи неща. Ти си мил и хората те обичат; ти преживяваш прехода на възрастта и те вече не те приемат. И много от тези деца стигат до саморазрушение. Това е много тъжно.
TVG: Вие как успяхте да избегнете саморазрушението?
MJ: Смятам, че религията ми помогна.
TVG: Все още ли принадлежите към Свидетелите на Йехова?
MJ: Да, занимавах се с това, знаете ли, наричахме това пионерство. Правехме това по 90 часа в месеца. Вече не се занимавам с това, защото съм зает. Вървяхме от врата на врата. Маскирах се, като дебелак, слагах очила и мустаци...чуках от врата на врата и казвах: „ ние сме Свидетели на Йехова....”.
TVG: Това телевизионно шоу е свързано с излизането на вашия седми самостоятелен албум „Invincible”. Това вашето завръщане ли е?
MJ: Не считам това за завръщане. Просто пускам албум на всеки 4 години. Беше просто прекъсване, през това време писах песни.
TVG: Албума сте записвали със звездите на рапа Уил Смит и Jay-Z. Трудно е да си ви представим, че работите с Jay-Z, неговият имидж е по-различен от вашия.
MJ: Той беше толкова мил. Чуваш всичките тези безумни истории, които бил направил някой рапър. И ти е трудна да им повярваш. На мен винаги ми се струват много добри. Истински джентълмени.
TVG: Какво послание се съдържа в първата песен на албума “Unbreakable”?
MJ: Че съм непобедим, че съм минал през всичко. Не могат да ми причинят болка. Удряйте ме през краката, но аз пак ще се изправя. ( Принс, започва да удря по стола с бутилка от сок7 „Чуваш ли как шумиш? Трябва да се държиш добре и тихо”.)
TVG: Известен сте със своята ексцентричност. Това, че израснахте пред очите на хората повлияли на това?
MJ: ( усмихва се сдържано) Зависи за каква ексцентричност говорите.
TVG:Хората ви наричат Wacko Jacko.
MJ:Това не е хубаво. Правят го от завист. Не съм направил нищо лошо. Ходя по болници и детски домове. Нося голямо количество играчки. Харча хиляди долари. Кое му е ексцентричното на това?
TVG: Проблема е в това, как ви представя пресата. Хората ви гледат и си казват: „Той е странен”.
MJ: ( уморено и раздразнено) Дадох интервю на Опра. На Даян Сойер. Хората ме видяха. Пресата просто завижда. Това е от онези неща с които ми се налага да се справям.
TVG: Как се справяте с това?
MJ: Превръщам го в положителна енергия. Пиша за това, танцувам за това, това е в моите движения, в изражението на лицето ми. Старая се да не достига до мен, иначе може да полудея.
TVG: Вашият първи клип на сингъла "You Rock My World", взъщност е 15 минутен филм. Как стигнахте до гангстерска тематика?
MJ: Не знам – тази идея просто се появи в главата ми. Куба. Топла лятна нощ. Клуб, принадлежащ на тази банда. Жалко, че MTV не показват дългата версия. Кратката не ми харесва. Тя не е толкова интересна.
TVG: До колко вие участвате в процеса на снимките?
MJ: Когато вие казвате” Майкъл Джексън”, хората преди всичко мислят за певеца. Те не мислят за това, че аз пиша песни. Не се хваля, но пиша много песни и поставям клипове. Смятам, че младите артисти не знаят за това, но смятам,че това би ги вдъхновило.
TVG: Когато снимахте това видео, мислехте ли си: „Искам този клип да стане толкова хубав, колкото „Трилър””?
MJ: Не, защото знаех, че нямам достатъчно време за да достигна това. Скоро ще се появят по-добри клипове.
TVG: Разрешавате ли на децата си да гледат MTV?
MJ: Някога ще им разреша. За сега, не. Трябва да навършат 15-16 години.
TVG: Гледате ли телевизия?
MJ: Харесвам PBS, канал Discovery, „Семейство Симпсън”. Харесвам и „Улица Сезам”. Мога да я гледам с часове. Но моят любим сериал е „Малкълм”. Напомня ми за братята ми и мен в детството.
TVG: Кой герой ви е най-близък?
MJ: Малкълм. Главния герой, защото той се опитва да се впише в обществото, но му е трудно-също като Е. Т. или Бамби, той не може да се адаптира към концепциите на другите хора. Аз често чувствам същото. Когато не съм на сцената се чувствам неловко, сякаш не съм на място, на което трябва да се намирам.
TVG: Кое от децата ви повече прилича на вас?
MJ: И двамата, но всеки по своему. Принс обича да дразни до такава степен, че ти идва да го оскубеш. Аз винаги намирах време да подразня сестрите си.
TVG: А Парис?
MJ: Тя не е лесно дете.
TVG: А майка им, Деби Роу?
MJ: Чувам, че при нея всичко е наред, добре е. Парис много прилича на Деби.
TVG: Що се отнася до финансовото ви състояние, носят се слухове, че сте пред банкрут и за това цените на билетите за концертите са били толкова високи.
MJ: Това са измислици на таблоидите. Те всичко си измислят. Те търсят начини да продават вестниците си.
TVG: Предвид обстановката в света вие навярно преживявате заради децата. Бяхте ли в Ню Йорк по време на атентатите?
MJ: Да, обадиха ми се отвъд океана и ми казаха, че Америка е атакувана. Аз попитах: : За какво говорите?”. Казаха ми: „Пусни си телевизора”. Не повярвах на очите си, като го видях. Започнах да крещя по коридора: „Ставайте бързо, приготвяйте се, трябва да заминем”. Всички се облякоха, качихме се в колата и напуснахме градът.
TVG: Нападението на терористите ви предизвика да напишете и продуцирате песента “What More Can I Give”, за да помогнете на жертвите.
MJ: Стана ми противно, за каква лоша слава използваха атаките. Не знам, твърде често ли ги показваха по новините, но страхът ни се смени с ненавист, гняв и жажда за отмъщение. Смятам, че в по-голямата част за това са виновни средствата за масова информация.
TVG: Говори се, че искате да говорите с президента Буш за песента и средствата, които тя ще събере.
MJ: Аз говорих с Буш – старши. Очакваме в скоро време позвъняване от президента. Те ни казаха, че са горди с това, което аз правя и че президента ме е нарекъл „международен герой”.
TVG: Изглежда, че вашата мисия е да помагате на хората.
MJ: Да, винаги съм правил това. Интересно е как след терористичните атака всички се опитват да се обединят, търсят песни на тази тема. Аз винаги съм писал такива песни. “Heal The World”, “We Are The World”, “Will You Be There”, “Man In The Mirror”, песни за планетата, за земята. Никой освен мен не правеше това. На мен това ми е близко до сърцето. Не ми е безразлично. Най-голямата ми мечта е да има ден на детето, когато всички деца ще са близо до своите родители.
TVG: Децата ви навсякъде ли ви придружават?
MJ: Те са с мен където и за отида.
TVG: Какво ще стане, когато тръгнат на училище и няма да могат да пътуват?
MJ: Аз се каня да построя компютърно училище в Невърленд. И други деца ще я ползват.
TVG: Така ще могат да учат в Интернет ли?
MJ: Да. Как биха се чувствали сред хората? Той е Принс Майкъл Джексън, а тя Парис Катрин Майкъл Джексън. За тях това би било прекалено тежко.
TVG:Как мислите, защо чувствате такава духовна близост с децата?
MJ: Ще ви кажа точно от къде идва това. Това е така, защото аз нямах детство. Когато децата ги боли, аз чувствам тази болка. Когато те страдат, аз също страдам. Безпокоя се за съдбата и състоянието на децата в днешния свят. Ако има такъв ден, когато децата ще могат да са по-близо до своите родители, всичко би се променило. Ако аз можеш да бъда един ден със своя баща, това би променило днешните ни отношения – само един ден.
TVG: Какви са отношенията ви с баща ви?
MJ: Сега по-добри. Той стана по-добър и много по-мек, откакто има внуци. Той има около 30 внука.
TVG: А какво мисли баща ви за шоуто? Той беше ли там?
MJ:Той беше на това шоу. Но ако баща ми смята, че съм направил хубаво шоу, той просто ще каже:”Хубаво шоу”. Той няма да каже: „О, ти направи страхотно шоу”. Смятам, че той не умее да изразява любовта си. (Майкъл гледа Принс, който, пълзи из стаята с гумено топче в носа си, бърборейки нещо и бутайки пръста си в бузата на репортера).
MJ: (ласкаво) Принс, шшш-т! Ти ми обеща, че ще стоиш тихо, помниш ли?
TVG: Какво още искате да постигнете в кариерата си?
MJ: Аз много обичам киното. Каня се повече да режисирам и играя. Аз чувствам, че най- мощното проявление на изкуството в света – това е киното. Искам да направя филм с Лайза Минели. Планираме заедно да направим филм. Ще бъде филм за двама артисти, които се опитват да постигнат успех, но към който и да се обърнат, всеки им отказва. Филм с най-добрите танцови изпълнения в света. Не се шегувам. Аз го чувствам тук.(слага ръка на сърцето си; в това време Принс прекосява стаята и сяда в краката му. Парис се качва на коленете му и се свива в него, а той прибира косата и)
TVG: Майкъл Джексън, като баща. Това е образът, който никога не виждаме. Добър баща ли сте?
MJ: Старая се с всички сили. Старая се да им дам много радост. Веднъж в годината се преобличам, като клоун, както си му е реда – слагам си нос, грим, раздавам им бонбони и бисквити.
Принс: (усмихва се) И сладолед.
MJ: И сладолед![/b]

lydyty_pili02 grp каза:
преди 3 мес. 1 седм.
Интервю с Дженифър Батън, взето от фенове на Майкъл след концерта й в Шотландия, Strathpeffer


Заедно с Майкъл си свирила на едни от най-големите концерти в света пред хиляди хора. Огромна разлика с шоуто тук, в Strathpeffer! Кое предпочиташ – големи или малки концерти?

Ами, най-приятно е, когато хората идват да чуят МОЯТА музика. Предпочитам публика от 50-100 души, които идват заради мен, отколкото да бъда част от …нали разбирате. Години наред съм свирила заедно с други хора и това, което правя в момента, много ми харесва! Но да свиря рамо до рамо с Майкъл пред всички тези хора беше сюрреалистично преживяване. Беше страхотно, доставяше ми огромно удоволствие.

Нормално ли е за теб да свириш на толкова малка сцена като тази?

Свиря на най-различни места – малки клубове, театрални сцени и всякакви места, на които може да се събере публика.

Знам, че китаристът Джеф Бек е твой идол. Кой друг е оказал влияние върху теб?

Ъм...[замисля се] Van Halen, George Lynch, Preston Reed, който живее в Шотландия и свири на акустична китара. Има толкова много велики китаристи и аз съм слушала мнозина от тях. Слушам различни неща - electronica, world beat music, Afro Celt Sound System.

Издала си 3 соло албума. MJ чувал ли е някои от тях?

Мисля, че му дадох два албума, защото вторият излезе точно преди турнето History. Неговият съвет беше, че трябва да пея. „Ако искаш да си известна, трябва да пееш!”

Гледала ли си филма на Michael Jackson This Is It?

Да, гледах го два пъти. Страшно ми хареса! Не бях свирила с него от 12 години и филмът просто върна спомените ми за таланта му, във всяко едно отношение.

Това, което видя на репетициите за This Is It – така ли помниш Майкъл?

Да! Беше прекрасно, начинът по който движеше тялото си. Гласът му беше в страхотна форма. Много хора са изпитали тъга, когато са гледали филма; аз му се насладих, припомняйки си хубавите моменти.

Когато за пръв път обявиха музикантите, избрани за This Is It, бях изненадан, че не видях твоето име. Поканиха ли те изобщо да бъдеш част от това?

Не, той искаше нови лица, млади музиканти и танцьори. И ново лице зад китарата, което е добре/нормално.

Познаваш ли Орианти?

Да, да, ние сме имейл-приятелчета. Тя прави шеметна кариера в момента, справя се страхотно, свири по цял свят. Това беше добър ход от негова страна (да избере Орианти за китаристка).

Кое е любимото ти турне на Майкъл Джексън?

Bad, определено. Беше наситено с енергия и беше ново/първото за всички. Все още поддържам връзка с някои от музикантите, те са страхотни хора. Ricky Lawson, барабанистът; с Greg Phillinganes се виждаме почти всяка година. С фризьорката на Майкъл поддържам непрекъснат контакт. Турнето Bad имаше най-добрата енергия, нещата малко се промениха с Dangerous, когато той започна да отменя дати. Моят фокус беше малко по-различен, използвах възможността да представям албума си в градовете, в които имахме концерти от Dangerous и History. Така че бях много заета.

MJ специално ли е търсил водеща музикантка/китаристка за турнетата си?

Не знам, не съм чувала нищо по този въпрос. Не знам кой друг се е явявал на прослушване. Нямам представа колко мъже и жени са се явили на кастинг за него.

Коя беше любимата ти MJ песен, която си свирила на турне?

Human Nature. Да, това беше и любимото ми изпълнение от филма This Is It. Начинът, по който я изпя, беше прекрасен. Помня осветлението, беше изключително въздействащо.

Пишеш книга за преживяванията си от турнетата с Майкъл Джексън. Как върви работата?

3-4 глави са готови. Сестра ми е редактор на книги! Но съм толкова заета напоследък, че не съм я пипвала от месеци. Няма да я пришпорвам; когато се прибера, ще изгледам всичките си филми, имам около 20 часа записи от турнетата, така че искам да си опресня спомените. Но съм в процес на работа (по книгата). Всички големи издателства отказаха да я публикуват, защото в книгата няма да има клюки!

Получавала ли си някога покана да работиш по някой от студийните албуми на Майкъл?

Той работеше с изтъкнати/известни китаристи като Slash и Steve Stevens. Те бяха номер едно в тази област. Но аз не се оплаквам изобщо. Аз имах шанса да свиря на сцена с него в продължение на 10 години!

Помолиха ни да те попитаме дали си срещала/познаваш Принс?

Да; но не съм се запознавала официално с него. Той дойде зад кулисите на един от концертите по време на Bad турнето. Придружаваха го Shelia E и Cat. Мои приятели седяха зад него по време на шоуто и казаха, че той направо откачил, когато съм свирила солото на Beat It! [смее се] Но не го познавам лично.

През последните няколко години всички чухме за тъжната кончина на музикални легенди като James Brown, Les Paul и Michael Jackson. Имаш ли чувството, че златните години на музикалната индустрия си отидоха и днешните изпълнители трябва да преоткрият себе си?

Да, ами музиката винаги се развива циклично. В даден момент всичко започва да става досадно и после изведнъж нещо/някой прави пробив и отново вдъхновява креативността. Но абсолютно никога няма да се появи друг талант като Майкъл Джексън. Той е взел целия талант в това семейство (киска се). Неговият талант преминава далеч отвъд пеенето и писането на песни. Всичко около него беше талант/креативност. Това просто никога няма да се случи отново.

Какво мислиш за новата генерация звезди днес, като Lady Gaga и Beyonce?

Виждала съм Лейди ГаГа на церемонии за раздаване на награди и не ми въздейства по никакъв начин. Не съм слушала цял неин албум, така че нямам представа какво има в нея! Но Beyonce, ето това е талант. Честно казано, не слушам често поп-музика. Гледах последните две церемонии за раздаване на награди: Грами и … не помня още коя. Според мен в по-голямата си част това беше просто sh*t! [смее се] Видях изпълнението на Pink – направи една балада, изключително стилно изпълнение, различно, креативно. Джеф Бек направи трибют за Les Paul. Ако бях гледала само тези две неща, щях да си спестя два прахосани часа от живота си (смее се).

Абсолютно, съгласен съм. Кога за последен път говори с Майкъл Джексън?

Последната дата за концерт от турнето HIStory. Преди около 12 години!

Значи отношенията ти с Майкъл Джексън са били общо-взето строго професионални?

Да. Работихме заедно в продължение на 10 години по време на турнетата. На репетиции имахме достъп до него, но щом тръгнехме на път … имахме групова молитва преди всяко шоу, а след концерт той си тръгваше още преди да сме напуснали стадиона/града. Антуражът му се състоеше от около 100 души, заемахме три хотела. Няколко пъти са ни настанявали в неговия хотел, но не се случваше често. Но да пътуваш с него беше забавно.

*Даваме й снимка за автограф от турнето History и тя се смее при вида на огромната перука, която покрива лицето й.

Имах няколко такива перуки. Смятах, че изглеждам ужасно. Избягвам да се замислям за това! Оригиналната снимка, от която дойде идеята, изглеждаше много добре, но щом идеята се превърна в реалност, вече не ми се струваше толкова добра…Но Майкъл винаги се стремеше да шокира хората!

Каква е следващата ти стъпка след това турне, когато приключи? Ще си вземеш ли почивка или ще записваш нов албум?

Ще си почина около седмица и после ще започна подготовката за концерта в Япония през април. Очертава ми се голямо пътуване/много турнета. Но най-голямото ми удоволствие, когато съм вкъщи, е да правя нови филми. Освен това пиша доста акустични неща.

lydyty_pili02 grp каза:
преди 3 мес. 1 седм.
Writer Chaz Harris posted the following article in his blog, Over The Rainbow:

Was Michael Jackson a Modern-Day Prophet?


"Седя си тук и ми е трудно да повярвам, че днес се навършва една година от преждевременната, трагична и неочаквана смърт на Майкъл Джаксън. Миналата година, когато бяха обявени лондонските концерти, накарах брат ми да грабне телефона още в деня, когато започна продажбата на билетите. Казах му да се опита да вземе билети за септември, вместо за първите юлски дати. И той успя.

Бях много развълнуван, че ще се прибера у дома за концерта, защото винаги съм искал да видя Майкъл Джаксън на сцена, и дни наред просто не можех да проумея трагичната новина. Мисля си, че много хора са се надявали това да е някакъв мащабен рекламен трик във връзка с предстоящото турне, и са очаквали MJ да се появи отнякъде и да ни увери, че е добре ... но това така и не се случи.

Каквото и да си мислите за него, не може да се отрече, че той беше – и вероятно завинаги ще остане – една от най-влиятелните фигури в шоубизнеса. Неговата популярност бе важна част от епохата след борбата за граждански права в САЩ и отвори пътя на много чернокожи изпълнители към големия пазар така, както никой друг изпълнител не е успявал. Освен това той притежаваше способността да владее сцената като никой друг – точно както го направи с изпълнението си на Superbowl, 1993.

Спомням си, че дори по време на противоречивите съдебни процеси, съм приемал случващото се като дело на жадни за пари родители, които просто са решили да се възползват от неговата щедрост, защото той винаги е създавал впечатлението за човек с чиста душа, който вижда само най-доброто у хората. Този човек е израснал като дете-звезда и е пропуснал да изживее детството си, но аз не го виждам в образа на педофил, въпреки усилията да бъде вмъкнат в този профил. Тези съмнения бяха опровергани от безбройните коментари, които направиха негови приятели-знаменитости и хора от обкръжението му след смъртта му, включително Дона Съмър, която каза във връзка с обвиненията: „Не мога дори да си представя, че той (Майкъл) би наранил дете, ever. Лично аз смятам, че това е по-скоро опит да се възползват от него за лична изгода. Не знам дали е вярно или не. Аз просто ... просто смятам, че хората често го възприемаха като лесна/удобна мишена”.

По време на пребиваването ми в UK бе обявено, че се работи по създаването на филм This is It. Признавам, че изпитвах леки съмнения и дори цинизъм относно онова, което ми предстоеше да видя. Но когато гледах филма още в нощта на премиерата, бях пометен и възхитен от откритието, че дори на 50 Джаксън все още притежава онова великолепие и сценично присъствие, което е имал и във върховия период на кариерата си. Сякаш времето бе спряло. Това несъмнено щеше да е един от най-зрелищните и грандиозни концерти, изнасяни някога.

В DVD-то има цял раздел за различните сценични костюми и един от тях е оборудван с вградени светлини, които да изглеждат като разноцветни лъчи, движещи се по ръцете и краката. Този костюм е бил предназначен за изпълнението на Billie Jean. Това щеше да е епично изпълнение и докато гледах този филм, аз изпитах смесица от вълнение и тъга.

За мен остава необясним следният факт – Майкъл Джаксън бе верен на своето послание за мир, любов, за спасяване на планетата за нашите деца и за децата на нашите деца. И в същото време той беше преследван, тормозен, неразбран и третиран като отхвърлен от обществото човек, и то от същите тези медии, които първоначално възхваляваха неговия забележителен гений. Защо хората се обръщат срещу тези, които се опитват да изпращат положителни послания към света? Да не би да подозираме, че те имат някакъв таен план?

Ако вярвах в Бог, щях да кажа, че през последните десетилетия Джаксън най-много се доближаваше до образа на съвременен пророк. Неговите последователи и почитатели превъзхождат по численост тези на която и да било друга съвременна религиозна или обществена фигура, и той не спираше да разпространява своето послание за любов, мир, равноправие и изцеление. И в тази връзка аз определено вярвам в MJ и неговото послание, защото имам доказателство, че той беше истински, че такава личност действително съществуваше.

Трагичните последствия от нефтените разливи, на които сме свидетели в момента, ни карат да се сещаме за страховитите картини oт Earth Song. Всеки път, когато Джаксън е говорел за бедствия, той сякаш е знаел, че предстои да се случи нещо лошо. Един цитат от This is It казва всичко: "Уважавам тайните и магията на природата. Именно затова се ядосвам толкова, когато виждам какво се случва по света: всяка секунда в джунглите на Амазонка се унищожава площ с размерите на футболно игрище. Тези неща наистина ме тревожат. Именно затова пиша такъв тип песни; тяхната цел е да накарат хората да се разтревожат, да се осъзнаят, да проумеят, че има надежда. Планетата ни е много болна. Ако не я излекуваме сега, съвсем скоро пораженията ще са необратими. Това е последната ни възможност да решим този проблем, в противен случай катастрофата е неминуема. ... Моментът настъпи. This is It. Трябва да започнем със себе си. Със САЩ. Иначе никога няма да успеем.”

Думите на дъщеря му Парис, изречени на поклонението миналия юли бяха достатъчни да заличат всичките ми съмнения (ако изобщо е имало такива) относно неговата невинност: „Татко беше най-добрият баща, който изобщо можете да си представите”. Някои хора бяха против това, че на детето е било позволено да говори, но аз усетих, че тя беше искрена и имаше нужда да го направи. В крайна сметка Джаксън лиши баща си от наследство - заради предполагаемото насилие, което той е упражнявал над него в детството му, - защото е искал да бъде сигурен, че на неговите деца няма да им се наложи да изпитат нещо подобно. Защо има хора, които го смятат за виновен само защото статистиката предполага, че жертвите на насилие в детството си повтарят това поведение като възрастни? Нима няма изключения?

Накрая ще завърша с трогателните последни думи на една от най-любимите ми песни на MJ, които донякъде звучат като брачен обет: „В най-тъмните ни часове, в най-дълбокото ми отчаяние, ще ме обичаш ли още? Ще бъдеш ли до мен? В моите изпитания и моите мъки. В несигурност и тревога. В моята ярост и моята необузданост. В моя страх и моите изповеди. В моите терзания и моята болка. В моята радост и моята скръб. С обещанието за едно ново утре. Аз никога няма да те изоставя. Защото ти си в сърцето ми завинаги.”

Беше ли Майкъл Джаксън един съвременен пророк? Защо човечеството е склонно да напада или да се обръща против онези, които се опитват да разпространяват послания за любов, равенство и изцеление?

R.I.P. Michael Jackson - The King of Pop"

http://kalinushka.blogspot.com/2010/06/was...ay-prophet.html

lydyty_pili02 grp каза:
преди 3 мес. 1 седм.
„Защото е чернокож - затова ли? Какво не искат да знаете за Майкъл Джексън”

Какво си мислите, когато чуете името Майкъл Джексън? Откачалка? Престъпник? Велик изпълнител? Бизнесмен? Каквото и да си мислите за MJ, изхвърлете всичките си мисли през прозореца и нека просто разгледаме някои факти.

Години наред медиите го наричат ‘Wacko Jacko’ (Смахнатия Джако, Джако Откачалката). А какво стана с MJ? Не беше ли той най-великото музикално събитие по едно време? Кога точно полудя?

Нека видим кога точно започнаха да описват Майкъл като „Луд”. Не беше по времето на „Трилър”. Страхотно е да си певец и танцьор. Те точно това искат. Но да не си посмял да се превръщаш в мислещ бизнесмен. Да не си посмял да купуваш каталога на Бийтълс. Да не си посмял да се жениш за дъщерята на Елвис. Да не си посмял да победиш музикалната индустрия в собствения им занаят. Започнаха да му лепят етикета „луд”, когато той започна да прави бизнес ходове, каквито никой досега не бе успявал да осъществи.

Майкъл взе две културни икони и ги разби на парчета. През целия ни живот са ни бомбардирали с два факта: Бийтълс са най-великата група за всички времена, а Елвис е Краля на Рокендрола. Майкъл купи Бийтълс и се ожени за дъщерята на Краля (направо му го заби, съвсем буквално). Ако бях циник, щях да кажа, че Майкъл се ожени за Лиса Мари само за да го забие на онези, които смятат Елвис за Крал.

Бийтълс бяха велики, но не толкова велики, че да запазят правата върху собствените си песни.
Елвис беше велик, но той не пишеше песните си. Мениджърът му, Кол Том Паркър, беше мозъкът зад Елвис … който го държеше упоен с лекарства и подписваше договорите.

Майкъл не вредеше на никого като изпълнител. ‘Off the Wall’ – първият соло изпълнител с четири сингъла в класациите „Топ 10”. „Трилър” – най-продаваният албум за всички времена, със седем сингъла в „Топ 10” тогава. ‘Bad’ – първият албум, произвел пет сингъла на челна позиция в класациите (дори „Трилър” имаше само два хита, стигнали до номер 1). Всичко това е супер. Но по-добре да не правиш нищо повече. Пееш, танцуваш и толкова. Майкъл искаше да е още по-велик. Той купи легендарния каталог „Sly and the Family Stone” и никой не обърна внимание. Когато купи Бийтълс, хората забелязаха. Сливането със Сони надхвърли всички очаквания. Сони, в желанието си да притежават част от каталога на Бийтълс, се съгласиха на равностойно (50/50) партньорство с Майкъл и така беше създадена музикалната компания Sony/ATV. Сега Майкъл притежава половината от издателските права над всички изпълнители на Сони. Хвърлете един поглед на пълния списък от песни в sonyatv.com. Между тях са над 900 кънтри песни на изпълнители като Тами Уайнет, Кени Роджърс, Алабама. Всички песни на Бейбифейс. Латино песни на Селена и Енрике Иглесиас. Песни на Роберта Флак, песни на Марая Кери. Песни на Дестинис Чайлд. Песни на Тупак, Биги и Флийтуд Мак. Около 100 000 песни. „Ама какво прави този човек?” Никой от великите в занаята не го е правил. Нито Боно, нито Спрингстийн, нито Синатра. „За какъв се мисли той? Да го докопаме с тежката артилерия”.

За да „докопаш” някого, трябва да атакуваш онова, което той най-много обича. Повече нищо няма да кажа по този въпрос.

Единственият човек, който се доближава донякъде до Майкъл в опита му да завладее индустрията е Принс и в по-малка степен Джордж Майкъл. Погнаха горкия Джордж Майкъл и публично го изтипосаха като хомосексуалист. Принс се бори здраво и успя да се наложи, но въпреки това трябваше да прибегне до услугите на голяма музикална компания, която да разпространява нещата му. В това няма нищо лошо. Принс пак ще си взема лъвския пай, но докато стигне дотук, години наред трябваше да търпи да го наричат луд и труден характер.

Най-великият момент за тях беше пресконференцията на Том Снедън (окръжният прокурор на Санта Барбара). „Пипнахме го”. Те просто ликуваха; беше повече от очевидно. На кого му пука дали има доказателства?
Майкъл беше оправдан. Без да празнува победата си, той се прибра вкъщи и напусна САЩ. Най-разумният му ход. Ами сега? Какво ще правят зложелателите му? Него го няма. „Няма го! Как така ще замине за Бахрейн? Как, по дяволите, да го докопаме, ако не е тук? Бързо, викнете онова журналистче и му поръчайте да напише серия от статии за това как MJ е на ръба на разрухата. А, това сме го правили, така ли? Ами добре, какво друго да измислим?”

На пръв поглед изглежда, че Майкъл не прави нищо, с което да изкарва пари. Изобщо не бройте седмичните продажби на албумите му. 15 000 CD-та на седмица е нищо за Майкъл. Каталогът на Sony/ATV му носи пари при всяко негово вдишване. Сериозни пари. Фактът, че никой не споменава реалния размер на приходите, е доказателство за това. Предпочитат да си мислите, че той е разорен, отколкото да ви кажат истината. Невърленд все още е собственост на MJ. Семейното имение в Енсино все още е собственост на MJ. Майкъл все още притежава песните на Бийтълс при сливането си със Сони, както и пълните права върху собствените си песни. Тихо, ей, това е тайна, нека си остане между нас.

Майкъл буквално е нагазил в територия, където никога досега не е стъпвал кракът на друг чернокож. Ако някога напише автобиография, тя ще е една от най-интересните, излизали на книжния пазар. Един чернокож без диплома за образование се превръща в най-влиятелния човек в музикалната индустрия, въпреки омразата, расизма, враговете в собственото му обкръжение и алчните за тиражи медии.

Ако Сони имат разум в главите си, трябва веднага да му предложат да продължат партньорството си. Това е единственият начин, по който могат да печелят и в бъдеще от каталога на Майкъл. Томи Мотола не изгуби работата си в Сони, защото е управлявал компанията некадърно. Той просто беше косвена жертва във войната. Майкъл го разобличи и Сони си измиха ръцете с него. Такива неща се случват непрекъснато. Забележете, че никой от Сони, нито самият Мотола, не тръгнаха да съдят Майкъл за клевета. Майкъл винаги е бил верен на шефовете си от Epic/Sony. На наградите Грами през 1984 той дори извика при себе си на сцената тогавашния шеф на компанията Уолтър Йетникоф. Винаги е изказвал благодарности на Дейв Глу, Мотола и други представители на Сони в речите си при получаване на награди.

Сони все още имат шанс да изгладят недоразуменията с Майкъл, но може и да е твърде късно. Въпреки това биха могли да направят жест на добра воля, но колко често се случва това в бизнеса? Ако аз бях на тяхно място, бих предпочел Майкъл за съюзник, а не за враг. Това е/беше взаимно изгодно партньорство.

Щяха да ми треперят коленете от страх, ако съм враг на Майкъл, докато той е в компанията на мултимилиардери отвъд океана. Повярвайте ми, едва ли си говорят само за дизайнерски дрехи. Подготвя се създаването на конгломерат.

Една последна вметка – това не бива да е единственият път, когато чувате за споменатите от мен факти. Но вероятно ще е точно така и това е най-тъжното. Тревожех се, че няма да оправдаят Майкъл заради колебанията на съдебните заседатели. Това е нечестна игра. Ако аз представям тези факти тук, в EURweb, значи цялата преса е наясно с тях, повярвайте ми. Те не точат лиги около всичко, свързано с него, само защото е създал Трилър. Много добре знаят какво става. Помислете само.

И накрая – Майкъл няма да остане в историята с обвиненията в педофилия. Нито заради „Трилър”. Ще остане в историята като човека, който влезе в бой с музикалната индустрия, спечели и оцеля, за да разкаже тази история. И това ще е книга, която ще си струва парите.