Michael Jackson - Only For Fans
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Филиал на групата от вибокс Michael Jackson - Само за фенове - единствената група, чието главно занимание са не приказките, а действията.
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Архив ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
amurche
Admin
amurche


Брой мнения : 902
Join date : 03.01.2011
Age : 43
Местожителство : Plovdiv

Архив ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ - Page 2 Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Архив ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ   Архив ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ - Page 2 Icon_minitimeЧет Яну 06, 2011 6:02 pm


natalie_portman1 каза:
преди 4 седм.
Видеото на Hold My Hand вече е в групата
Незнам какво да кажа, не съм очаквала такова видео, въпреки, че бях подготвена...
Гледала съм посмъртни клипове на много изпълнители, как ги сглабят от стари кадри на стари клипове, но просто не бях подготвена за такова нещо...
Така дори на клипа към This Is It не съм ревала...
И знам, че Майкъл щеше да го хареса, защото клипа е точно в негов стил, има деца, има обединение, има болести...
Тежко видео, много тежко, но и прекрасно
И още повече напомня липсата, която всички имаме...
Липсата, която неуспешно се опитваме да запълним, било то с рисунки, с вещи, с разни колекционерски боклуци...
А преди не се нуждаех от всичко това...
Не изпитвах нуждата да имам всичко, да купувам всичко, което излезе...
Имах малко, и то ми стигаше, защото аз имах НЕГО.
Всички го имахме, той беше наш, ние бяхме негови, ние се имахме едни други...
Не изпитвах нужда да говоря с други фенове, да ги търся, да влизам в спорове с тях, защото той ми стигаше.
Да си го слушам сама, без да говоря за него... Така ми беше добре.
Да не изписвам милиони редове за него ми беше добре, да не сънувам често ми беше добре, да не плача ми беше добре!!!
Аз го имах него, той ми стигаше до толкова, че да нямам нужда от други!
Не се нуждаех от вещи, от всичко с неговото име отгоре!!!!
Сега всички се превърнахме в роби на вещите...
Опитваме се да се почустваме по близо до него, като трупаме още и още боклуци - чанти, ботушки, всякакви простотии с неговото лице отгоре, за които съм абсолютно убедена, че не би си дал съгласието да се правят...
Върим окичени със значки, непрекъснато облечени с нещо Майкълско, я тениска, я яке...
И защо? За да показваме на случайните минувачи, които хич не ги еня за нас, че обичаме Майкъл Джаксън? Какъв е смисъла? Нали на него не го показахме, когато беше възможно???
Аз самата с какво го показах?
Дали тогава събрах хора, дали тогава се скъсахме да обикаляме за подаръци, и насмалко да се избием докато изпратим колет? Не!
Какъв беше смисъла да го правим сега, след като той вече няма как да види това, няма как да докосне тези неща, няма как да я види тая обич!!!
Тогава нямах нужда да показвам... Дори през акъла не ми беше минавало...
Каква глупачка... Въобразявах си, че разполагам с цялото време на света, че Майкъл е вечен като Слънцето, че винаги ще бъде тук, и цялата си любов ще му я покажа лично, защото щях да го видя...
А не можеше да не го видя! Как да не го видя, нали от три годишна само това исках, как можеше да не ми се случи, не беше възможно да не ми се случи!!!
Нали щях да ида на концерт, и щеше на сцената да избере мен? Нали мен щеше да прегърне?
Невъзможно беше да не избере мен! Та той беше първия в живота си който съм искала да прегърна, който да не е бил от семейството ми!
Как изобщо е можело да допусна, че няма да ми се случи???Че НИЩО няма да ми се случи???
Как съм могла да съм толкова сляпа...Да съм си въобразявала, че той е там, и ще чака вечно, че ще ме дочака да порасна, и да стана достатъчно независима, за да мога да се доближа до него по някакъв начин... Да си мисля, че щом вече е правил толкова концерти, значи няма как да не направи още, няма как тогава, когато съм вече пораснала, да няма концерти! Беше невъзможно да няма! Беше невъзможно да не отида! Беше невъзможно да не избере мен, да не прегърне мен! Беше невъзможно да нямам възможността да му кажа всичко, което съм изпитвала към него, всичко което изпитвам да му разкажа за комбенезона на баба ми и всичките ни сватби, за които той не е подозирал...
Няма невъзможни неща.
И сега - дискове, чантички, албумчета, възглавнички и цял род други боклуци... И какво? Да не би така да се доближавам до Майкъл? Да не би така вие да си мислите, че се доближавате до него?
Истината е, че всички много закъсняхте. А аз закъснях най-много.
Защото сега може и да ревем като магарета на Hold My Hand, но когато наистина можехме по някакъв начин да хванем ръката на Майкъл, и да му покажем, че го обичаме и сме с него, ние не го направихме.
Сами сме си виновни. Нека ревем сега, защото друго не заслужаваме.
Загубихме го!!! Няма го вече!!! Кел файда от всички вещи, които трупаме като вехтошари.
Те няма да ни върнат Майкъл. Нищо няма да ни върнат.
Върнете се в началото Go down
 
Архив ТЕМА ЗА РАЗМИСЛИ
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2
 Similar topics
-
» Архив НОВИНИ
» Архив СЪНИЩА
» Архив ...И така... Коя е Сузи???
» Архив ФЕН АРТ
» АРХИВ НА ФОРУМА

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Michael Jackson - Only For Fans :: АРХИВ-
Идете на: